Знаете ли, че българин е десетият учен в света, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика „За съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки“. Това е акад. Димитър Мишев, чието изобретение „Спектър“ работи дълги години на борда на „Салют-6“, „Салют-7“ и станцията МИР. Спектрометричният и навигационен комплекс „Фрегата“ е разработен под негово ръководство и работи на борда на станцията „Фобос“, предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник Фобос. Акад. Димитър Мишев е инициатор и организатор на няколко български космични програми, включително полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Освен с изучаването на Космоса той става един от бащите на цветната телевизия в България, като е автор и съавтор на 66 патента и изобретения.
Днес в „Гледай наука“ ви показваме документалния филм за акад. Димитър Мишев – „Напред и нагоре“ (2013) на режисьора Петко Горанов. Във филма участват и първият български космонавт Георги Иванов, проф. Гаро Мандиросян, проф. Цветан Дачев, проф. Йорданка Семкова, доц. Иван Василев, доц. Дойно Петков, Боряна Кадмонова и други.
Акад. Димитър Мишев е роден на 28 май 1933 година в Ловеч. Той си отива на 69 години (13 февруари 2003 г.). Посмъртно е удостоен с Орден „Стара планина“ I степен за изключителен принос за развитието на космическите изследвания.
В интервю през 1999 година акад. Мишев заявява: „В практическия смисъл България стана на ти с Космоса от първия ден от извеждане в орбита на първия изкуствен спътник на Земята. Това означава 4 октомври 1957 г. Ако говорим в план подготовка това означава август месец 1956-а, когато българските специалисти и учени бяха помолени от тогавашната академия на науките на СССР да подготвят необходимите средства за оптически и радио-наблюдения на полета на първия изкуствен спътник на Земята.“
Димитър Мишев за полета на Георги Иванов: „Аз следях всяка секунда от този полет. Единствено в този полет до тогава в космическата практика, беше извършено преструктуриране на орбиталния отсек на космическия кораб „Съюз 33“. Това е една сложна задача, която се решава на Земята, но за първи път тя беше решавана в Космоса. Условията на полета налагаха някои апарати и системи да бъдат изхвърлени с цел да се осигури безопасното завръщане на космонавтите.“
Той е академик на четири академии: Международна академия по астронавтика, Париж (1984), Българска академия на науките (1995), Международна инженерна академия, Академик (Действителен член на Международната Академия на Науките на Европа и Азия) на IEAS (1996).
Една от големите мечти на Димитър Мишев бе „един ден на науката у нас и на тези, които се занимават с нея, да бъде отделяно необходимото внимание, стимулиране и финансиране“.