Физикът Стоил Иванов – „Плазмени двигатели за космически апарати“

Днес ще ви пренесем в Космоса с физика Стоил Иванов, за да разберем как работят двигателите за космически апарати? В тази вълнуваща лекция ще научим повече за електрическите и химическите двигатели и за това как в бъдеще човечеството може да пътува из Космоса. Като бонус ще научите и какво е сопло!

Лекцията на Стоил Иванов се проведе на 6 юни 2019 година по време на Кръжока по астрономия. Видеото днес е предоставено от организаторите от катера Астрономия към СУ.

Стоил Иванов е физик завършил магистратура Аерокосмическо инженерство и комуникации в СУ. Той вече е и един от преподавателите на същата магистърска програма, където запознава студентите именно с орбиталната динамика и проектирането на орбити. От 2018 година е докторант към Физически факултет на СУ и е част от екипа, изпълняващ проект „Електротермичен микровълнов плазмен двигател за българските нано-сателити“. Стоил е и съосновател на „Инициатива САТ-1“, стремяща се да подпомага аерокосмическия сектор в България чрез изпълняването на практически проекти и разпространяването на придобития опит и знания сред младите български учени с интерес в областта.

По време на лекцията Стоил разяснява кои са основните параметри на един двигател, показва сравнение между електрическите и химическите двигатели. Запознава ни с установените технологии в електрическото задвижване, както и с последните тенденции в областта. Разглежда и няколко примерни мисии, които са осъществени чрез електрически двигатели. Накрая завършва с представяне на проекти, които се изпълняват във Физически факултет.

На 4 октомври 1957 година е изстрелян първият изкуствен спътник „Спутник-1“. Това събитие маркира началото на Космическата ера. Неминуемо се започва и разработването на двигатели за космически апарати, които да позволяват изпълнението на все по-амбициозни мисии, сред които и стъпването на човек на Луната през 1969 година. Благодарение на разработените двигатели, човечеството изпраща спътници и до други планети от Слънчевата система. Основните технологии за задвижване се делят на два вида: химически двигатели (например ракетен двигател) и електрически двигатели (например плазмен двигател). Въпреки че химическите двигатели са с много по-неефективен разход на гориво спрямо електрическите, до края на ХХ-ти век химическите двигатели са основен избор поради ниската си консумация на електроенергия. Напредването на електрониката в последните две десетилетия обаче променя тази тенденция. Електрониката става по-компактна и ефективна и вече става възможно малки и леки спътници да изпълняват задачи, които традиционно са се изпълнявали от големи и тежки платформи. Паралелно с това, наличната електрическа енергия на борда на космическите апарати значително се увеличава. Тези особености позволяват навлизането на електрическите двигатели в космическата индустрия и в днешно време те вече са основен избор за бордова система за задвижване.