Днес лекцията на доц. д-р Алексей Стоев ще ни отведе на шеметно пътешествие в конуса на Лунната сянка. През 2019 година единственото пълно слънчево затъмнение бе видимо само над територията на Тихия океан, Чили и Аржентина. Доц. Алексей Стоев бе част от група български учени, които проведоха наблюдателна експедиция до Аржентина. Вижте лекцията за това вълнуващо научно приключение, която той изнесе на 31 октомври по време на Кръжока по астрономия.
Лекцията на доц. Алексей Стоев се проведе на 31 октомври 2019 година по време на Кръжока по астрономия. Видеото днес е предоставено от организаторите от катера Астрономия към СУ.
На 2 юли 2019 г. над територията на Тихия океан, Чили и Аржентина премина сянката на единственото през 2019 г. пълно слънчево затъмнение. Специалисти по слънчева физика от Института за космически изследвания и технологии – БАН, Филиал Стара Загора и Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин”, Стара Загора организираха и проведоха наблюдателна експедиция до Аржентина. За това не пропускайте кръжока на катедра „Астрономия“ този четвъртък от 19:30 ч. в зала А205/А207, Физически факултет, а входът както винаги е свободен.
Пълната фаза на слънчевото затъмнение това лято продължи 2 минути и 18 секунди. Това време позволи на екипа да направи над 50 фотографски снимки с различна експозиция и да получи данни за фината структура на слънчевата корона и характерни области във вътрешната й част. Част от снимките са направени с тесноивичен зелен филтър, което позволява да се направи спектрофотометрия на „зелената” Слънчева корона (FeXIV 5303Å). Фотографските наблюдения на бялата корона позволяват да се определи сплеснатостта на слънчевата корона и коефициента на свързаност с актуалния 24-ти слънчев цикъл.
По-време на затъмнението са получени много добри резултати от паралелни спектрометрични наблюдения на избрани области от вътрешната слънчева корона със спектрографа с висока резолюция, монтиран на 4 метровия TNN телескоп на Обсерваторията „Ла Сила”, Чили направени от френския екип под ръководството на проф. Серж Кучми.
Учените успели да получат данни за промяната на приземната температура, скоростта и силата на вятъра по време на затъмнението, интензивността на слънчевото греене, които ще бъдат използвани за съпоставяне с подобни данни от други пълни слънчеви наблюдения. Направената фотометрия на небето и силата на светене на ореолни явления във фазовата еволюция на пълното затъмнение позволяват да се изследват редица атмосферни явления, получени при рeзкия дефицит на слънчева енергия в атмосферата. В самия край на затъмнението са направени кадри на залязващото над пампасите частично затъмнено слънце.
Астрономът доц. д-р Алексей Стоев работи в Института за космически изследвания и технологии, Филиал Стара Загора. Научните му интереси са концентрирани в областта на хелиофизиката, слънчево-земните взаимодействия и археоастрономията. Откривател и изследовател на древни слънчеви обсерватории и календари, разположени на територията на България и Балканския полуостров. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 10 слънчеви затъмнения в България, Русия, Китай, Турция, Австралия, САЩ, Аржентина.
Автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми.
