Днес ще научим къде и как са произведени повече от 50% от тежките химични елементи след желязото? Лекцията на д-р Динко Атанасов от ЦЕРН ще ни разкаже за експерименталната инфраструктура за производство на радиоактивни снопове ИЗОЛДЕ, намираща се в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Ще поговорим за свръхнови, сливащи се неутронни звезди и черни дупки. Лекцията „Физиката на градивните клетки на материята“ бе изнесена в Кръжока по астрономия организиран от Катедра астрономия към СУ.
Лекцията на д-р Динко Атанасов се проведе на 5 март 2020 година по време на Кръжока по астрономия. Видеото днес е предоставено от организаторите от катера Астрономия към СУ.
Динко Атанасов е възпитаник на Софийски Университет, където завършва бакалавър със специалност астрономия (2010) и магистратура по ядрена физика и елементарни частици (2012). През последните 5 години работи за чуждестранни институти в Германия и Белгия. В момента е част от международен екип от учени и работи по изграждането на нов експеримент на ИЗОЛДЕ-ЦЕРН, който ще тества Стандартния модел чрез краткоживущи радиоактивни изотопи. Активно се включва и участва в програмите на ЦЕРН свързани с повишаване на квалификацията на български учители по физика и природни науки.
Научните му интереси са свързани с изследванията на ядрената маса на радиоактивни елементи, които не могат да се намерят в природата. Прецизните лабораторни измервания на това основно ядрено свойство, могат да подобрят модерните ни разбирания за процеси, протичащи в едни от най-впечатляващите събития в астрономията – избухването на звезди.
В тази лекция ще представим експерименталната инфраструктура за производство на радиоактивни снопове ИЗОЛДЕ, намираща се в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Заедно ще потърсим отговорите на фундаменталните въпроси – „Къде и как са произведени повече от 50% от тежките химични елементи след желязото?“. Най-общоприетата хипотеза гласи, че добива на тежките химични елементи се случва при термоядрени процеси протичащи в крайните стадии от еволюцията на звезди гиганти. Последните приключват своя живот чрез величествени избухвания, по-известни като свръхнови. Но най-новите резултати от астрономически наблюдения и ядрени експерименти, навеждат на мисълта, че такъв синтез е възможен и при гравитационен колапс (или така нареченото сливане) на две неутронни звезди или неутронна звезда и черна дупка. При всички съществуващи сценарии на термоядрен синтез, реакциите протичат през междинни стъпки, в които са въвлечени много на брой радиоактивни елементи, свойствата на които могат да бъдат изследвани само в лаборатории като ИЗОЛДЕ.